Научих, че за да учим нашите ученици на нови умения, трябва първо ние учителите да ги познаваме, умеем и успешно прилагаме ежедневно в нашата работа по всички учебни предмети. Видях това как американските учители го правят на практика с техните ученици - ежедневно, методично и грижовно.
Едно от тези умения е критическото мислене, което се експериментираше в класните стаи посредством задаване на целенасочени въпроси от учителите. Американските учители не преподават разказвайки уроци, те обясняват в рамките на 5 минути какво ще правят учениците през учебния час и какво се очаква от тях в края на часа. Раздават работни материали, дават напътствия за поставените задачи и за тяхното изпълнение. Учениците работят по групи. Учителят фасилитира (подпомага) през часа работата на всяка група. Той не дава отговори на поставените въпроси, но подпомага и направлява мисленето на своите ученици с широка гама Сократови въпроси, така че те сами да достигнат до верните отговори.
Наблюдавахме урок, в който двама учители обучаваха група дванадесетокласници по география и работиха с топографски карти. Децата видимо бяха със СОП, бяха седем на брой и работиха с двама учители. Учителите постоянно задаваха такива провокативни и изясняващи въпроси, които де факто подпомагаха мисленето на учениците и те издирваха по картата обекти и даваха задоволителни отговори, бяха ангажирани, активни и работиха видимо с огромно желание.
Едно от тези умения е критическото мислене, което се експериментираше в класните стаи посредством задаване на целенасочени въпроси от учителите. Американските учители не преподават разказвайки уроци, те обясняват в рамките на 5 минути какво ще правят учениците през учебния час и какво се очаква от тях в края на часа. Раздават работни материали, дават напътствия за поставените задачи и за тяхното изпълнение. Учениците работят по групи. Учителят фасилитира (подпомага) през часа работата на всяка група. Той не дава отговори на поставените въпроси, но подпомага и направлява мисленето на своите ученици с широка гама Сократови въпроси, така че те сами да достигнат до верните отговори.
Наблюдавахме урок, в който двама учители обучаваха група дванадесетокласници по география и работиха с топографски карти. Децата видимо бяха със СОП, бяха седем на брой и работиха с двама учители. Учителите постоянно задаваха такива провокативни и изясняващи въпроси, които де факто подпомагаха мисленето на учениците и те издирваха по картата обекти и даваха задоволителни отговори, бяха ангажирани, активни и работиха видимо с огромно желание.
Дадох си сметка за това - колко е важно учителят да задава правилните въпроси, за да получи правилните отговори от своите ученици. Дали това го умеем достатъчно добре в България? Дали се преподава и изучава някъде в нашите педагогически университетите същността и значимостта на Сократовите въпроси и дали се учат учителите как да ги използват ефективно, за да възбудят критическото мислене на своите ученици? Нямам на идея... Лично за мен беше новост, което ме накара да потърся и намеря информация, да прочета и преведа на български език за себе си и колегите, които не ползват чужд език. Ето една кратка презентация с Buncee за вида и типа Сократови въпроси - един от инструментите на учителя на 21- ви век, за да предизвика критическото мислене на своите ученици.