Спомням си, като студентка често ми се случваше да отида на изпит с притеснението, че „нищо не знам“ макар, че съм учила … Обикновено изкарвах хубави оценки, но притеснението ми, че „нищо не знам“ почити винаги ме е съпътствало преди изпит. Да, тревожно и много неприятно...
Kато езиков учител, през последните 13 години не веднъж ми се е случвало да върна проверените и оценени от мен тестове на своите ученици и след часа да намеря някой тест, я под чин, я по пода в някой ъгъл на класната стая - забравен, захвърлен... направо ненужен. Явно оценката е видяна, желана или не, тя е вече факт и всико свързано с нея остава в миналото и е изгубило актуалност. И както можем да предположим, много рядко, да не кажа никога, това са тестове на отличници. Естествено, през следващия час връщам теста и питам притежателя му: „Къде ти е поправката? Какви са твоите грешки на теста, които поправи?“ Отговорът резонно е незнание и вдигане на рамене. Но когато ученик и след поправката на теста не може да ми отговори, кои грешки е поправил и какво ново е научил , какво знае вече, което не е знаел преди... е, това неминуемо е явен признак, че системата „тест – оценка – поправка“ трябва да се подобри. Между другото, тази система помня от своите ученически години и то в точно този вариант – правим писмена работа – оценяват ни – правим поправка ...и до тук. Това и на мен не ми е помогнало много да съм наясно какво точно знам, доколко го знам, знам ли го наистина ... Вече разказах как съм се чувствала преди изпит!
Та в този ред на мисли и следствие на 26 годишен педагогически опит, реших да променя част от целия този сценарий „тест – оценка – поправка“ като вмъкна няколко нови допълнителни елемента. Целта ми е да елеминирам страха от грешки на моите малки ученици и да намаля стреса от тестовото изпитване. Искам да осигуря възможности за децата да откриват сами допуснатите грешки и да се учат от тях. Да ги стимулирам да учат за знания, не за оценки и по този начин да се преборят с бележкарството. Поставих си за задача да ги накарам да мислят критически, да могат да се самооценяват по зададени критерии, да обобщават, да планират успеха. Искам да положа началото на изграждането у тях на един критически мироглед, който би им помогнал в последствие, когато израстнат да са сигурни в своите знания и да нямат притеснения и съмнения от рода на тези, за които аз споделих по-горе в статията...
Всъщност, аз отдавна се опитвам да направя обобщаващите тестови изпитвания след всеки раздел (които са 7 на брой в 3 и 4 ти клас по АЕ) много по-щадящи детската психика на стрес, като знам колко наистина те са. Опитвала съм много стратегии използвайки нови дигитални технологии, акцентувайки върху подготовката на теста, неговата достъпност и нагледност, вкарване на забавни елементи. Доразвих идеята си за превръщането на тестовете във формиращо оценяване след участието си в обучението ELTP 2015, където наблюдавах американските колеги как използват Рубриката при формиращото оценяване на техните учениците. Така че разработих моите тестове под формата формиращо оценяване в рамките на три учебни часа – 1ч. за подготовка, 1ч. за самостоятелна работа и 1 ч. за самопроверка, оценка и планиране на стратегии за подобряване. Ето нагледно едно примерно формиращо оценяване на тестово изпитване, което съм провела с третокласници през миналата учебна година :
Давам точни инструкции в клас и също ги записвам в класен блог, така че да бъдат достъпни до ученици и родители от домовете им по всяко време.
Подготовката на теста се прави в клас и за домашна работа, като попълнените от учениците електронните работни листи дават обратна връзка на ученик и учител. Тестът се работи в клас на хартиен носител самостоятелно от всеки ученик със син химикал. Самопроверката и оценяването се извършва в клас, като учениците работят в групи и се подпомагат един друг. Учениците извършват поправките в своя тест и попълват самооценъчната карта и плана за подобрение на резултатите от рубриката с молив. Учителят проверява най - накрая 2 неща - самостоятелната работа на ученика (неговия тест) и как ученикът е поправил и оценил своя тест. Учителят обобщава резултатите и прави предписания относно плана за подобряване на резултатите. (с цветен химикал). Учениците прилагат тестовете, съвместно с рубриките и поправките (реализирания план за подобрение) в своето ученическо портфолио. Учителят оценява цялостния процес на научаване на база събраните доказателства за учене, а не само теста, който учениците правят самостоятелно в рамките на 40 минути.
Предимствата на този вид формиращо оценяване:
Kато езиков учител, през последните 13 години не веднъж ми се е случвало да върна проверените и оценени от мен тестове на своите ученици и след часа да намеря някой тест, я под чин, я по пода в някой ъгъл на класната стая - забравен, захвърлен... направо ненужен. Явно оценката е видяна, желана или не, тя е вече факт и всико свързано с нея остава в миналото и е изгубило актуалност. И както можем да предположим, много рядко, да не кажа никога, това са тестове на отличници. Естествено, през следващия час връщам теста и питам притежателя му: „Къде ти е поправката? Какви са твоите грешки на теста, които поправи?“ Отговорът резонно е незнание и вдигане на рамене. Но когато ученик и след поправката на теста не може да ми отговори, кои грешки е поправил и какво ново е научил , какво знае вече, което не е знаел преди... е, това неминуемо е явен признак, че системата „тест – оценка – поправка“ трябва да се подобри. Между другото, тази система помня от своите ученически години и то в точно този вариант – правим писмена работа – оценяват ни – правим поправка ...и до тук. Това и на мен не ми е помогнало много да съм наясно какво точно знам, доколко го знам, знам ли го наистина ... Вече разказах как съм се чувствала преди изпит!
Та в този ред на мисли и следствие на 26 годишен педагогически опит, реших да променя част от целия този сценарий „тест – оценка – поправка“ като вмъкна няколко нови допълнителни елемента. Целта ми е да елеминирам страха от грешки на моите малки ученици и да намаля стреса от тестовото изпитване. Искам да осигуря възможности за децата да откриват сами допуснатите грешки и да се учат от тях. Да ги стимулирам да учат за знания, не за оценки и по този начин да се преборят с бележкарството. Поставих си за задача да ги накарам да мислят критически, да могат да се самооценяват по зададени критерии, да обобщават, да планират успеха. Искам да положа началото на изграждането у тях на един критически мироглед, който би им помогнал в последствие, когато израстнат да са сигурни в своите знания и да нямат притеснения и съмнения от рода на тези, за които аз споделих по-горе в статията...
Всъщност, аз отдавна се опитвам да направя обобщаващите тестови изпитвания след всеки раздел (които са 7 на брой в 3 и 4 ти клас по АЕ) много по-щадящи детската психика на стрес, като знам колко наистина те са. Опитвала съм много стратегии използвайки нови дигитални технологии, акцентувайки върху подготовката на теста, неговата достъпност и нагледност, вкарване на забавни елементи. Доразвих идеята си за превръщането на тестовете във формиращо оценяване след участието си в обучението ELTP 2015, където наблюдавах американските колеги как използват Рубриката при формиращото оценяване на техните учениците. Така че разработих моите тестове под формата формиращо оценяване в рамките на три учебни часа – 1ч. за подготовка, 1ч. за самостоятелна работа и 1 ч. за самопроверка, оценка и планиране на стратегии за подобряване. Ето нагледно едно примерно формиращо оценяване на тестово изпитване, което съм провела с третокласници през миналата учебна година :
- Подготовка за тест – в който учениците ми получават подробна информация за формата на теста,типа на упражненията и ресурси за самоподготовка – 1 учебен час
- Самият тест протича като формиращо оценяване – децата правят самостоятелно теста , след което проверяват за грешки и се самооценяват. В зависимоост от показаните пропуски и с моя помощ, те си съставят план за подобряване на резултатите - 2 учебни часа.
- Следва поправка, която е индивидуална за всеки ученик, следствие на показаните на теста резултати. Обикновено тя се извършва в домашни условия, следвайки плана за подобрение.
Давам точни инструкции в клас и също ги записвам в класен блог, така че да бъдат достъпни до ученици и родители от домовете им по всяко време.
Подготовката на теста се прави в клас и за домашна работа, като попълнените от учениците електронните работни листи дават обратна връзка на ученик и учител. Тестът се работи в клас на хартиен носител самостоятелно от всеки ученик със син химикал. Самопроверката и оценяването се извършва в клас, като учениците работят в групи и се подпомагат един друг. Учениците извършват поправките в своя тест и попълват самооценъчната карта и плана за подобрение на резултатите от рубриката с молив. Учителят проверява най - накрая 2 неща - самостоятелната работа на ученика (неговия тест) и как ученикът е поправил и оценил своя тест. Учителят обобщава резултатите и прави предписания относно плана за подобряване на резултатите. (с цветен химикал). Учениците прилагат тестовете, съвместно с рубриките и поправките (реализирания план за подобрение) в своето ученическо портфолио. Учителят оценява цялостния процес на научаване на база събраните доказателства за учене, а не само теста, който учениците правят самостоятелно в рамките на 40 минути.
Предимствата на този вид формиращо оценяване:
- Учениците превъзмогват своя страх от грешки, защото целта е учене от допуснатите грешки;
- Учениците се подпомагат един друг - работата в група при самооценяване и съставяне на план на подобрение им дава възможност да обменят гледни точки и това стимулира активността им и желанието им за напредък;
- Учениците придобиват ясна картина за своите силни и слаби страни , както и изработват своя собствена визия и стратегия за успеха;
- Учениците са активни, заинтересовани и мотивирани и разчитат на собствените си умения;
- Учениците учат самостоятелно и на собствена скорост, имат време и възможност винаги да наваксат, дори когато имат пропуски, тъй като всички ресурси (подготовка, тест, поправка) остават достъпни в публичното пространство;
- Учениците осъзнават взаимовръзката на оценката и знанията, защото сами откриват зависимостите при самопроверка и самооценка.
И нека да завърша с една графика, която намирам за визуализираща точно естеството на обобщаващото и формиращото оценяване.Тя прави аналогията с градинарството и гласи:
„Ако помислим за нашите деца като за цветя...
Обобщаващото оценяване е процес на измерване на растенията, то е важно и интересно, за да се анализират и сравнят те, но не влияе върху тяхното развитие.
Формиращото оценяване от друга страна е еквивалент на подхранване и поливане на растенията, в зависимост от техните нужди и директно оказва влияние върху техния растеж."
„Ако помислим за нашите деца като за цветя...
Обобщаващото оценяване е процес на измерване на растенията, то е важно и интересно, за да се анализират и сравнят те, но не влияе върху тяхното развитие.
Формиращото оценяване от друга страна е еквивалент на подхранване и поливане на растенията, в зависимост от техните нужди и директно оказва влияние върху техния растеж."
RSS Feed
